Навършват се 138 години от рождението на Гоце Делчев
На 4 февруари 2010г. се навършват 138 години от рождението на Гоце Делчев. Както всяка година ВМРО гр. Варна ще отбележи рождението на великия си водач на неговия паметник в алеята на възрожденците в Морската градина от 12:00 ч.
Георги Николов Делчев, както е истинското име на големия революционер, е водач на ВМРО. Учи в Солунската българска мъжка гимназия "Св.св. Кирил и Методий", а след това и във Военното училище в София.
В книгата си „Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев” английската историчка Мерсия МакДермот пише:
"Той бил Гоце и за целия народ, за млади и стари, за бедни и богати. За тях презимето Делчев е излишно: всяка улица, всяко семейство може да има своя Гоце, но в Македония има само един Гоце, така както във вселената има много слънца и само едно Слънце. Гоце - който според народните песни е жених на Македония, "църна му земя - невеста, тънка му пушка - зълвица, я чифт пищови - девери, църни гарвани - сватове." Книгата излиза през 1978 г.
По-късно властите в Скопие използват думите на МакДермот, за да доказват на света, че големият революционер е македонец. Те пропускат да „уточнят”, че историчката е имала предвид България и нейната неразделна част – Пиринска Македония.
Яворов все пак е над всички, а думите му за Гоце са пълни с мъка и любов.
Който само един път го бе видял, никога вече не можеше да го забрави. Загина той.
Но той живее. Пред нас върви неговият светъл образ и ни озарява пътя към свободата. Неговият безсмъртен лик е най-съвършеният израз на духа и на под¬визите на народа, който се бори за един свободен живот.
Безбройни са вече имената на ония другари великани, които паднаха и падат и които изумиха света със своя героизъм и със своята беззаветна самоотверженост.
А техният учител беше Гоце Делчев.
Роден в Кукуш, следвал в Солунската гимназия, свърши курса на Софийското военно училище в 1894 г., изключен по повод на един твърде характерен случай, без да бъде произведен в офицерски чин, Гоце се върна в своя роден край и след като учителствува в Щип и Банско, започна своята нелегална апостолска дейност.
И оттогава до 24 април 1903 г. — цели осем години, — Гоце бе въплощение на някакъв дух: не остана място в Македония и Одринско, дето да не е стъпил неговият крак. За него вредом, дето живеят българи, имаше сигурен подслон. Него нийде никой ни веднаж предаде, макар султанско идаре да бе определило за главата му 500 и после 1000 лири и бинбашийски чин. — Мисията му на апостол-революционер и несъкрушимата му вяра даваха му оня свеж и разчетлив ентусиазъм, онази свръхчовешка енергия, която поразява и която никога не го напусна. За него нямаше умора. Като вихър кръстосваше той цялата страна. Турците го нарекоха «хвъркат» (канатлъ). Най-големият враг на Организацията Дервиш-ефенди (Той бе няколко години директор на полицията в Скопския вилает. Той води след¬ствието на Винишката афера и тогава прояви нечувана жестокост към обвинените българи. През пролетта на 1902 г. бе убит в руското консулство в Скопие.) за него каза: «Кажете на тоя дивен юнак, че желая да го видя и да му се поклоня: ние всички от цар до последното заптие отдавна вече сме измо¬рени — само той не се уморява.»
Той имаше за религия своите убеждения. За тях той принесе в жертва не само живота си, а, което е много по-трудно, и мислите си, защото той нямаше друга мисъл, освен да служи на освободителното дело.
Със своята блага душа, със своето безпределно като океан сърце той предразполагаше всички, които се доближаваха до него; със своята пламен¬на реч вкарваше и у старците духа на свободата, на братството, на беззаветния хероизъм и омайваше всички, които го слушаха; със своята несъкрушима вяра — най-мощната човешка сила, която разклаща планини — заразяваше всички, които заработваха с него. — И всеки го разбираше; всеки се чувствуваше свободен и доверчив към него; всеки бе готов да му даде сърцето си и сляпо да се покорява на всяка негова дума; и всеки за¬ставаше с твърда вяра на поста, който той му определяше. «Където замръкваше, той не осъмваше сам; и където поминеше, оставаше утъпкан пътя за всеки апостол и борец.»
Той създаде първите комитети в селата, първите чети в горите, първи¬те конгреси в градовете. — И въпреки туй неговата скромност бе безпо¬добна, несравняема, едничка по рода си. С това свое качество той поразя¬ваше всички и тогава, когато вече държеше нишките на цялата организа¬ция. При постоянните опасности той бе всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. Сам се излагаше, но свидно му бе да излага друга¬рите.
Чужд на всякакъв шовинизъм, той работеше за всички, които страдат под тиранията. И пред неговата пламенна и убедителна реч изчезваха всич¬ки национални вражди в името на една самоуправна Македония. Пред не¬говото възторжено предричане на една федеративна република на Балкан¬ския полуостров изчезваха всички племенни ненависти.
Той любеше, обожаваше народа, а народът виждаше в неговото лице най-близкия, най-верния, най-любимия свой учител, приятел и син. За тоя народ той живя, работи без умора и умря. И народът по всички краища на Македония и Одринско отдавна му пееше и пее песни — задушевни, пленителни песни.
Загина той.
Но той живее. Пред нас върви неговият светъл и безсмъртен образ и ни озарява пътя към свободата.
в. „Революционен лист”, София, г. I, бр. 1, 1904 г.
Блокадата на българо-гръцката граница както знаем се провежда за втора поредна година от гръцките фермери по контролно-пропускватените пунктове, горе долу по едно и също време, в период когато тези фермери не са заети активно с дейността си. Характерно е че протестът им, както и миналата година, е синдикално организиран, а синдикатите им са регулирани и контролирани от гръцкото правителство. Също както и миналата година то не отреагира веднага за да не се спира свободното преминаване на хора и стоки през нашата граница, което е залегнало в членството на държавите в Европейския съюз.
Свидетели сме на блокада на една вътрешна граница на Евросъюза, което е прецедент, тъй като е в противоречие с принципите на Свободния Европейски пазар, в който гръцките ни съседи благополучно от финансова гледна точка участват вече 20 години след присъединяването си, който пазар така коректно ги подпомага също толкова време и към който пазар продължават да се стремят. Блокират се именно граничните пунктове Кулата-Промахон, Илинден-Екзохи, Кап.Петко Войвода-Орменион и Златоград-Ксанти, чиято блокада продължава с редки накъсвания над две седмици. От тази блокада българскада държава търпи загуби – най-вече за износа, туризма и транспортния сектор – факт, към който ВМРО не може да остане безучастна; а също така загуби в една или друга степен понасят и Румъния, Унгария и други страни-членки на евросъюза, ползващи транспортния коридор главно през КПП Кулата-Промахон.
Това е от една страна мирен протест на елемент от частния сектор на съседна държава и като такъв в него няма нищо нередно. Група от граждани които считат че правата им са накърнени, ползват мирния протест като форма да търсят помощ. Гръцките фермери искат осигурени субсидии, гарантирани изкупни цени, намаляване на производствените разходи и замразяване на банковите им кредити.
Знаем че гръцката демокрация е възникнала преди хилядолетия. Но от друга страна виждаме преплитане между елинската демокрация, и византийската дипломация, а именно – когато не може да бъде намерено адекватно решение на собствения им вътрешен проблем, да бъде въвлечен в него и съсед които в момента е в период на криза и които търси начин за излизане от нея. За нас това е целенасочено – въпреки че фермерите искат финансиране от собственото си правителство, те не блокират търговския си флот в Пирея, което би било пагубно за икономиката им, а блокират границата на друга държава-членка на Евросъюза, знаейки че тя ще доведе този проблем до Еврокомисията и съответните институции, което значи че ще бъде обърнато внимание на исканията на фермерите. И това става в момент когато гръцката държава е в тежка икономическа криза според техния премиер Папандреу, като явно не предприема бързи и адекватни мерки за подпомагане на собствените си производители и която държава е в некомфортно финансово положение пред Европейския съюз с оглед на външния си дълг. С това си обяснявам недостатъчно интензивните мерки, които гръцкото правителство предприема за решение на така създалата се ситуация до този момент.
За да реагира българската държава адекватно на блокадата, ние от ВМРО смятаме че всякакви търсения на компенсации трябва да бъдат предявени пред Европейската комисия. Какво наблюдаваме ние и с какво сме несъгласни? – свободното движение на стоки и услуги. Кой го прокламира и контролира – Европейския съюз в лицето на Еврокомисията. Следователно тя трябва да бъде органът към който директно да се обърнем и пред който главно да настояваме да ни обезщети за нанесените на държавата ни вреди. В последно време се говори за предявяване на иск от страна на българската държава пред съда на ЕС в Люксембург. Един евентуален държавен иск пред Съда на Европейския съюз в Люксембург няма да доведе до желаните резултати, а те са именно – преди всичко бързо компенсиране на нанесените щети на българската икономика, които особено за по-малките субекти в частния сектор вече са пагубни. Дори да бъде заведен такъв иск, и след процедура, течаща с години бъде отсъдено срещу Гърция, евентуална парична санкция ще постъпи в бюджета на Еврокомисията, а дори и след това тези средства да бъдат насочени към България - тогава вече ще е късно за възстановяване на загубите особено на чатните фирми.
Ние от ВМРО сме на мнение, че Европейската комисия е именно органът който първо е релевантен да се занимае конкретно с проблема и да вземе решение по него; второ е органът който разполага с необходимите финансови средства за да компенсира българската държава и трето – е органът, способен бързо, в един разумен период да пренасочи тези парични средства към България, за да се компенсират нанесените загуби. Начините за това са много – чрез различните фондове на Евросъюза за подпомагане в различни ситуации. Европейската комисия сама трябва да реши откъде да пренасочи финансови средства за да ни обещети за причинените ни загуби, и как после ще ги възстановява от гръцка страна, това не е наша грижа. В един случай защо България може да бъде освободена от членска вноска в евросъюза (членския внос в ЕС е 750 милиона евро на година).
Българската страна е необходимо да настоява и за налагане на санкции на Гърция. Еврокомисията би трябвало отдавна да вземе становище по конкретната блокада и да предупреди гръцките фермери със спиране на попомагането им при условие, че те нарушават принципите върху които се гради Евросъюза и тяхното участие в него – а именно като целенасочено пречат за свободното преминаване на стоки и услуги вместо да се занимават с дейността си, те явно не показват желание да участват в свободния пазар на общостта, съответно защо тогава да бъдат подпомагани?
От ВМРО призоваваме нашето правителство да продължи с исканията си пред Еврокомисията, която така шумно пропагандира важното си действие в Еврозоната, и за чиито състав ние толкова се тревожим в последно време, и която в началото на проблема отказваше да се ангажира пряко със случая, според първоначалната реакция на говорители на еврокомисията „компенсациите при блокиране на свободното движение на стоки в Европейския съюз са въпрос на двустранно споразумение” което в известна степен обесмисля ролята на Европейския съюз като един ефективно действащ регулатор на отношенията между държавите-членки според мен; и по гръцки маниер българската държава трябва да потърси по-сериозното ангажиране на другите страни-членки на Европейския съюз, които са засегнати от тази блокада – именно Румъния, Унгария и другите северни държави-членки, които използват този коридор за превоз на стоки и хора. правителство да притиска гръцките си колеги за тяхното по-адекватно ангажиране с конкретния проблем;
Длъжни сме да отнесем проблема в Европейския парламент за да стане той достояние на всички страни-членки; досега сме занимавали Европарламента с какви ли не случаи, декларации, и-мейли от наши евродепутати, взаимни нападки и обвинения, както бе в последния случай, а е крайно време да ангажираме европейската общественост с този грандиозен за икономиката ни проблем.
На последно място, но не последно по ред, ние от ВМРО насточваме българското правителство да подпомогне частните фирми и организации, за чиито щети усилено събира данни, с цел те да потърсят правата си в гръцки съд заради вредите които са претърпели от бездействието на гръцката държава. От Европейската комисия разчитаха че ситуацията ще бъде краткотрайна и това да бъде използвано от тях за да не се намесват в конкретната ситуация. За съжаление нещата не се развиха по точно този начин, проблема набъбва все повече и повече и то негативно за нас, и се наблюдава един от дефектите в устройството на Европейския съюз – формално има съд на Европейския съюз, където да има правна възможност една потърпевша държава да заведе иск за вреди, но се наблюдава липсата на адекватни, реално действащи механизми, които бъдат приложени именно в тоя случай и да позволят на една държава-членка да потърси пред главния изпълнителен орган на съюза адекватна реакция, когато очевадно е ощетена на национално ниво от друга държава-членка на съюза.
ДЕКЛАРАЦИЯ относно намерението за преименуване на улици в община Никола Козлево
Преди няколко дни кмета на Община Никола Козлево, Област Шумен Турхан Караш внесе в Общински съвет предложение за преименуване на улици в управляваната от него Община. Въпреки, че медийния отзвук отказа кмета от неговото намерение, ВМРО иска ясно да заяви своята позиция потози въпрос.Преименуване на улици и заличаване на историческа памет в Североизточна България, в коя да е Община управлявана от турската етническа партия ДПС, ВМРО счита за враждебно и антибългарско действие.
ВМРО в Североизточна България ще следи всяко начинание в тази посока и ще накаже, както намери за добре и както сметне за необходимо всеки подел такава инициатива!
Костадин Костадинов /Заместник Председател на ВМРО/ Стефан Соколов /Координатор на ВМРО за Варненска и Шуменска област/ Йордан Йорданов /Координатор на ВМРО за Добричка област/ Николай Петков /Председател на ВМРО- Варна/ Цвятко Цвятков /Председател на ВМРО- Провадия/ Коста Стоянов /Председател на ВМРО – Бяла/Д ънаил Йорданов/Председател на ВМРО – Суворово/ Николай Николов/Председател на ВМРО – Белослав/ Георги Минчев/Председател на ВМРО - Долен Чифлик/ Светлозар Петков/Председател на ВМРО – Шумен/ Цветелин Янев /Председател на ВМРО- Нови Пазар/ Жулиета Райчева /Председател на ВМРО – Каспичан/ Огнян Велинов/Председател на ВМРО – Добрич/ Георги Георгиев /Председател на ВМРО – Балчик/ Добри Добрев /Председател на ВМРО – Каварна/ Атанас Димитров /Председател на ВМРО – Генерал Тошево/ Ивелина Бушнакова /Председател на ВМРО – Крушари/ Петър Стоянов /Председател на ВМРО – Тервел/
