На 6 септември ВМРО отново организира своето традиционно факелно шествие
На 6 септември от 19 ч. от колоните на входа на морската градина ВМРО ще започне своето традиционно факелно шествие. За 3-та поредна година ВМРО ще отбележи Съединението на България като кани всички варненци да се присъединят към шествието. Съедиението е национален празник който трябва да се отбележи с полагащото му се уважение. Съединението на България не е завършено. Заповядайте !!!
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, Вардарска Македония. Учи в Щип и Радовиш, а след това в педагогическото училище в Скопие, където на 16 годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), посветен от директора на училището Христо Матов.
След 1897 година Тодор Александров е учител в различни градове в Македония – Виница, Кратово и Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. През март 1903 г. Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор, но след малко повече от година е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско.
През учебната 1904-1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител в едно от щипските училища. Същевременно, той е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в родния си град. През декември 1904 г. след едно сражение на чета на ВМОРО с турските войски в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционната дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, а малко по-късно се присъединява към четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му.
След 1906 година Тодор Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен. Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през 1912 г. По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров начело на чета на организацията навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 г. заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на Българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи.
След края на Първата световна война, през 1919 г. Т. Александров заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние, Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония.
На 31 август 1924 г. около с. Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит от предателски куршум. Макар че физическите убийци са наказани много скоро от ВМРО, все още няма ясен отговор въпросът кой е истинският подбудител за убийството на Т. Александров.
ВМРО организира традиционното поклонение пред паметта на легендарния си водач на 31 август, неделя, от 11 часа, над село Кърланово, параклис "Свети Илия"
Тази година се навършват 105 години от Илинденско-преображенското въстание на българския народ в Македония и Одринско.
Това е най-масовото народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, връхна точка в българското националноосвободително движение на Македония и Одринско. По своя характер и задачи то е продължение на българската националнодемократична революция от времето на Възраждането. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903, откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг и няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) с. г. избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизирали своите действия и приковават за известно време значителни неприятелски сили. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В Серски революционен окръг въстанието било определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сражения между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Общо в Македония и Одринско се провеждат 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в свободна България. По повод 105-тата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание ВМРО издава възпоменателн плакат и листовка.
Тази година се навършват 105 години от Илинденско-преображенското въстание на българския народ в Македония и Одринско.
На 6 август (Преображение) с. г. избухва въстанието и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. В Родопския край на Одринския революционен окръг въстаническите чети активизирали своите действия и приковават за известно време значителни неприятелски сили.
