....
О, майко, аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!

Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясни твои
на твойта бъдеща съдба.   

Из " На Бълагия" от Иван Вазов.                               

Подвиг, саможертва, чутовна храброст, героизъм. Думи, с които можем да свържем не един или двама българи, които определят трагичното, но и величавото в миналото ни. А помним ли миналото си днес? - въпрос, който отеква в тишината като ехо, въпрос, чиято тревожна камбана навярно би ни оглушила, ако така старателно не си запушвахме с пръсти ушите. Къде е днес споменът за героите ни, онези, които оставиха живота си на олтара на свободата, бориха се и загинаха в името на родината, в името на българското? До всички онези знайни и незнайни стражи на отечеството се нарежда и името на жена, за чиято саможертва обаче се говори и знае твърде малко.
"Аз обичам своето отечество." - изрича Мара Бунева малко преди смъртта си. На 13 януари 1928 година в Скопие храбрата българка се изправя пред сърбина Велимир Прелич, известен с жестокостта и мъченията, на които подлага българите в сръбския дял от Македония след Първата световна война. Прелич, когото с право можем да наречем злодей и тиранин, използва варварски методи за изкопчване на показания от българските студенти, за да потиска и измъчва мирното българско население по Вардарско. Мара Бунева стреля в него три пъти, след което за да не бъде заловена от сръбските власти, арестувана и измъчвана, се самоубива. Два дни по-късно в болницата в Скопие  Велимир Прелич умира, с което мисията на Мара Бунева, възложена й от члана на  ЦК на ВМРО Иван Михайлов, е изпълнена.
Казват, че в най-мрачните времена се раждат най-светлите герои. С пълно право можем да твърдим това за двадесет и пет годишната Мара Бунева. В името на отечеството тя загърбва брака, семейството, младостта си, живота си. Не са малко онези, които ще кажат, че със смъртта на един злодей престъпленията и злото няма да свършат, че саможертвата й е била напразна. Аз обаче никога няма да се съглася с това, защото с подвига си Мара Бунева дава един изключителен, героичен пример, чиято светлина заслепява грозното лице на апатията, за да ни събуди от летаргията, за да ни напомни, кои сме!
Имаме нужда от хора като нея - с дух, непознаващ граници, с будно самосъзнание, които отказват да бъдат глухи, слепи и неми. Мара Бунева ни показва, че промяната е осъществима, но пътят към нея започва от нас самите. Подвигът й , нейното родолюбие и храброст могат да бъдат съизмерени с лудост, лудост, която обаче бележи едно ново, духовно извисяване, един различен етап в националното ни развитие. И като чорбаджи Марко от романа на Иван Вазов " Под игото" ще възкликна и аз: "Лудите, лудите - те да са живи! "

Автор: Велиана Желязкова
ВМРО Мл.Орг.-Варна

(Още по темата)

(Подробности за Мара Бунева)