Георги Николов Делчев, по известен като Гоце Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Национален герой в България.
Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.През 1891 година постъпва във Военното училище в София,но е изключен месец преди дипломирането си, заради участието му в социалистически кръжок. В последствие Гоце Делчев  решава да се бори за свободата на Македония и се впуска в освободителни борби.
В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.
През есента на 1896 става учител в Баско,където организира голяма част от четите в Пиринския край в продължение на няколко месеца. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация
През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Тленните останки на революционера след смъртта му за кратко са изпратени в Сяр и са погребани в село Баница.През Първата световна война костите на Гоце Делчев са пренесени в България от Михаил Чаков до 1946г. След  Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директно на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие,където костите на националния герой и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“